Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views :
img

Пиратите умират млади. Независимо на каква възраст.

/
/
/
8574 Views

В последните петнайсет години съм бил начело на някои от най-големите телевизионни продукции в България – „Фермата“, „Къртицата“, „Стани богат“, „Аз обичам България“ и много други. Но въпреки че понякога може да бъде и стойностна, какъвто е случаят с „Фермата“ например, комерсиалната телевизия рядко е нечие призвание, тъй като тя е по-скоро бърза храна за сетивата. Нещо, което консумираш и на следващия ден помниш точно толкова, колкото и вечерята си. 

С Вини Джоунс по време на „Къртицата 2“, на която бях ‘Главен редактор daily’

Преди шест години, навръх трийсетия си рожден ден, се обърнах назад, за да огледам това, което бях постигнал с работата си и осъзнах, че единственото важно нещо, което съм направил, е да помогна за осиновяването на пет сирачета, след като ги снимах за един благотворителен сезон на „Вип Брадър“. Нищо друго. За десет сезона предавания. А имах усещането, че правя нещо много важно, само защото два милиона души го гледаха всяка вечер.

Тогава си дадох сметка, че освен за да забавлявам, съм длъжен да използвам умението си да разказвам истории и за да помагам. Иначе винаги щях да чувствам празнота. Така, в края на договора ми за главен редактор на „Къртицата 2“, обявих, че през следващата година няма да поемам проекти и се подготвих за дълго пътуване, което щеше да ме отведе чак до пустините на Близкия изток. Пълната история можете да прочетете в книгата ми „Пиратите умират млади“, но ще ви я разкажа накратко.

С финалистите и хора от екипа на „Фермата 2“ като главен редактор на дейли епизодите


Тъй като произхождам от род на потомствени бойци, чиито корени можем да проследим чак до турско време, когато дедите ми са били ятаци на войводата Кара Кольо, винаги съм бил запленен от духа на воина. Затова реших да обединя усилия с пътешественика и майстор на бойните изкуства Димитриос Тситос и заедно поехме от Балканите към Обединените арабски емирства, Оман и Бахрейн, срещайки по пътя си вдъхновяващи и никога неразказани истории.

С Димитриос и един от героите в поредицата – Джеф, който е нападнат от група гангстери и наръган повече от десет пъти в тялото, но оцелява, за да разкаже историята си. Някъде из пустинята около Абу Даби.

Така се родиха двете ми документални поредици BJJ NO-MAD и THE NO-MAD CHRONICLES, които бяха представени на десетки световни фестивали, а повечето големи медии за бойни изкуства, армия и специални сили в света се изказаха ласкаво за тях.

„Наемниците на Багдад. Воини на милосърдието“ се излъчва в програмата на дванайсет световни кинофестивала. Попада в четири официални селекции и е номиниран за най-добър документален филм на лондонския Unrestricted view film festival, който е един от стотте най-високо оценени независими филмови фестивали в света

Така дадох живот на истории, които щяха да останат неразказани завинаги. Като тази на безстрашния британски доброволец във войната срещу Ислямска държава Таз, който е взривен в Ирак, но успява да се завърне при живите и използва парите от застраховката си, за да помага на ветерани с посттравматичен стрес. За българския снайперист Тодор ‚Снайпера‘, който се завръща от Афганистан, за да обучава младежи как да бранят Родината. За емиратският тийнейджър Калифа, който е роден без три пръста на едната си ръка, но става световен шампион по бойни изкуства. За румънеца Камил, чиито баща е бил пилот на самолет, убит от тайната полиция на Чеушеску, за да не донесе жизненоважни медицински принадлежности на бойците за демокрация…

Историите са десетки, но вероято най-много се гордеея с една, която мечтаех да напиша с години. Нещата се стекоха така, че имах честта да бъда първият човек, който да разкаже цялата история за най-важната битка на Българската армия в последните седемдесет години. Първата българска победа от Втората световна война насам, изпълнена като по сценарий на американски филм за тюлените. Бърза операция на малък екип от специалните ни сили в Кербала, Ирак, след която „Ню Йорк Таймс“ ще възкликне:

„Посегнеш ли на бълга­рин, приготви се да умреш пръв!“

История за шестима мъже, издълбали сами имената си на куршум и изправили се срещу цяла армия, за да спасят другарите си.

Четирима от шестимата командоси по време на снайперска тренировка в иракската пустиня.

За нея е споменавано в няколко дребни статии, а поляците направиха филм, в който си приписаха всички заслуги, което смятам за абсолютно несправедливо. Застанах лице в лице с командира на операцията с позивна Свирепия, който за пръв път разказа тази невероятна история, защото децата ни трябва да я знаят. Честта и храбростта на българския войник не са умрели с царските офицери, както сме свикнали да мислим. Просто колегите ми или не знаят къде да търсят, или просто не желаят да разкажат за тях, защото има къде-къде по-лесни начини да спечелиш бърза публика.

 След излизането на книгата ми „Пиратите умират млади“ и десетките ми телевизионни участия, тези мъже най-после получиха медали от Министерството на отбраната. След петнайсет години. Въпреки това, за мен това бе победа, която ще отнеса със себе си като едно от най-удовлетворяващите ме постижения.

С читатели по време на премиерата на „Пиратите умират млади“

Въпреки че все още се занимавам с праймтайм телевизия, фокусът ми в момента е работата по следващите ми две книги – „Клуб на грубите джентълмени“ и „Първи в боя“, а този сайт е мястото, в което ще говоря за примерите, на които се възхищавам – мъжество, кураж, отдаденост, саможертва и състрадание. Качества, които дядовците ни притежаваха, но ние вече не ценим и помним.

Вероятно може да се каже, че манифестът на това, в което вярвам, е TED x Talks лекцията ми „Пътят на грубия джентълмен“, а този блог е нейно естествено продължение.


Надявам се тук да намерите отправна точка за размисъл, защото това е, което телевизията и социалните мрежи ни отнеха в последните години – осмислена позиция. Те ни казват КАКВО да мислим, докато моята идея е да ви предложа ЗА КАКВО да мислите и заедно да открием отговори, които да направят живота ни по-стойностен. Такъв, какъвто водиха нашите дядовци преди сто години. Мъже със сърце, ум и юруци на място, заради които днес имаме право на свободен избор.

Приятно четене!

Михаил NO-MAD Кунчев

  • Facebook
  • Twitter
  • Google+
  • Linkedin
  • Pinterest
This div height required for enabling the sticky sidebar