Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views :
img

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЕДИН ЗАБРАВЕН БЪЛГАРСКИ ГЕРОЙ

/
/
/
194 Views

Отказваме да забравим героите, чиято кръв напои земята, върху която разцъфтя свободата на България.

На снимката виждате един от осемдесетте изоставени, занемарени и забравени гробове, за които ние от Клуб на грубите джентълмени се грижим в последните три години. За съжаление не само гроба му, но и самият воин е изтикан в тъмните кътчета на нашата родова памет. Вероятността да сте чували за ротмистър Анастас Сарафов е много малка, ако не сте исторически ентусиаст. Допреди няколко месеца нямаше да откриете нищо за него дори при специално търсене интернет. В момента има една-единствена статия, която го споменава, написана от моя приятел и писател Стоян Тачев. Когато открихме гроба на ротмистър Сарафов обаче, тази статия все още не беше написана. Липсваше и споменът за него. Говорим за човека, който лично е арестувал Шукри Паша по време на Одринската епопея. Човекът, стоял начело на Белия ескадрон, за който Йордан Йовков пише с благоговение.

Този гроб не беше посещаван поне петдесет години. Когато го открихме, върху него бяха поникнали огромен храст и малко дръвче, които скриваха плочата изцяло. Въпреки че знаехме точния парцел, в който да търсим, загубихме цял час в лутане, докато най-накрая просто не започнахме да проверяваме всички храсти. На лявата снимка можете да видите колко точно се виждаше от гроба на този забравен герой. В последните десетилетия Анастас Сарафов е споменат в един-единствен исторически труд, книгата „Последната крепост“ и дори там първото му име е объркано. С този гроб наистина щеше да загине и спомена за него. Пак казвам – човекът, който първи влиза в победената Одринска крепост и арестува Шукри Паша, за да го заведе при генерал Георги Вазов, пред когото да капитулира. Тази история обещавам да възкреся съвсем скоро.

Отказваме да забравим героите. Отказваме да вярваме, че свободата, която имаме, е дошла даром и нямаме дълг към тези, които умряха за нея. Гледам дете, куче, семейство, пиша книга, работя по десет-дванайсет часа на ден по праймтайм телевизионно предаване, но смятам, че няма извинение, което да мога да дам пред зова на героите: „Не ни забравяйте, деца. Воювахме и умряхме за вас…“.

Аз и моите другари ви отвръщаме: „Не сте забравени. Юнаци, лека нощ!“

  • Facebook
  • Twitter
  • Google+
  • Linkedin
  • Pinterest
This div height required for enabling the sticky sidebar