„ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ Е, ЧЕ ЗА НАШИТЕ ДЯДОВЦИ БОТЕВ И ЛЕВСКИ БЯХА ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ, А ЗА НАС - ПРОСТО ЗА ОБОЖАНИЕ.
СМИСЪЛЪТ ДА ПОЗНАВАМЕ ИСТОРИЯТА СИ НЕ Е, ЗА ДА ЗНАЕМ КОЙ КОГО И КОГА Е ПОБЕДИЛ, А ЗА ДА СЕ ПОУЧИМ ОТ КУРАЖА И МОТИВАЦИЯТА МУ ДА ГО НАПРАВИ. ЗАТОВА И БЪЛГАРСКИЯТ ВОИН НА XX ВЕК Е ВЕЛИК. НЕ ЗАЩОТО Е ПОБЕЖДАВАЛ, А ПОРАДИ ПРИЧИНИТЕ И КОДЕКСЪТ НА ЧЕСТТА МУ, КОИТО СА МУ ДАВАЛИ СИЛИ ДА ГО ПОСТИГНЕ.“
МИХАИЛ NO-MAD КУНЧЕВ
Преди три години документалистът и писател Михаил NO-MAD Кунчев открива изоставения гроб на генерал Стефан Тошев. Тогава дори не подозира, че решението му да се погрижи за него ще доведе до това днес той и неговите съмишленици да намират, почистват и възстановяват занемарените гробове на над сто български военни дейци, герои от бойните полета, съратници на Ботев и Левски, общественици и хора на изкуството. Това, което писателят разбира, е, че освен костите на юнаците ни, в тази пръст са погребани и напълно забравени от десетилетия, а понякога дори никога и неразказани истории за доблест, чест и достойнство.
„Юнаци, лека нощ!“ е своеобразен учебник по мъжество, защото говори за моралния и воински кодекс на нашите дядовци не с високопарни и заучени фрази, а с техните собствени думи, които в голяма част от случаите са препечатани в книга за първи път от Царско време насам. Авторът буквално връща от пълна забрава някои от героите ни, които с годините по политически причини или просто от немарливост сме забутали в най-далечните и мрачни ъгли на родовата си памет. Като ротмистър Анастас Сарафов, един от героите на Белия ескадрон и човекът, който лично е пленил Шукри Паша при падането на Одринската крепост. Български юнак, за когото дори последният бастион на популярната наука, интернет, няма да ви каже нищо. А история има. И то каква.
Михаил обаче не се задоволява просто да преразказва забравените истории на героите ни, а прекарва три години в разговори с техните наследници и четене на хиляди разсекретени документи на Държавна сигурност, за да добави нови и изключително ценни моменти от животописа им. Благодарение на внука на генерал Стефан Тошев, той е първият изследовател, който работи с ръкописа на последната недописана книга на генерала, „Обичай отечеството, бъди готов за защитата му“, която престоява половин век в сейф в сърцето на Париж. Разговаря със сина на най-големия български ас, генерал-майор Стоян Стоянов, и чете с месеци документите по наблюдателно дело „Фриц“, което Държавна сигурност и разузнаването водят срещу него. Открива неразказан шпионски трилър, свързан с няколко офицери, които овладяват София в навечерието на девети септември, а според комунистическата власт, го правят, само за да изпълнят контрапреврат няколко месеца по-късно.
Въпреки че авторът ще върне от забрава отдавна изгубени парчета от пъзела на историческата ни памет и ще постави на масата няколко съвсем нови, това не е просто „историческа книга“. Това е книга за мъжкия пример. И Михаил Кунчев ще го потърси и в днешни дни, разказвайки историята на един съвременен български командос и неговото куче Божурка, начело на отряд американски морски пехотинци, дълбоко в най-враждебната част на Афганистан – бастионът на талибаните, провинция Хелманд.
Това е и много лична книга, защото, авторът я пише в дни на изпитания за самия него и му се налага сам да се вкопчи в мъжките примери, за които разказва, за да посрещне това, което съдбата му е приготвила, с високо изправено чело, по примера на тези преди нас.
Юнаци, лека нощ!
