For privacy reasons Facebook needs your permission to be loaded.

Mоже би най-силният дебют на български автор през последните години

Книга, която се чете на един дъх! Истински истории разказани с премерено чувство за хумор и самоирония на автора, контрастиращи чудесно на фона на човешките съдби, описани в отделните истории. Горещо препоръчвам на всеки, който обича да пътува и да гледа живота в очите! Това е може би най-силният дебют на български автор през последните години и лично аз предричам повече от успешно бъдеще на Михаил Кунчев в писателското поприще. Очаквам с нетърпение следващите му заглавия.

Мартих Христов, Goodreads 5/5

„Книга, която всеки, който се чувства Българин, трябва да прочете!

Силвена Белчева, Goodreads 5/5

„Прочетох книгата, веднага след издаването, но не написах коментар, защото за такава книга трудно се пише.
Силна, на моменти тежка и много истинска. Всеки, който е минал през структурите на армията, ще я усети и съпреживее.“

Galjufi, Goodreads 5/5

„Воините не са винаги най-бързите или най-силните. Силата и бързината могат да бъдат постигнати чрез тренировки. Истинските воини са тези, които избират да застанат между враговете си и хората, които обичат и ценят.“

Историите в „пиратския дневник“ наистина ме докоснаха. Ние, българите, имаме нужда от повече подобни книги. Да ни отварят очите, да напомнят и да ни вдъхновяват, “ защото внуците на онези джентълмени отпреди сто години, които посрещаха вражеския щик с гърди от стомана, са точно толкова храбри, колкото дядовците си. Просто вече не говорим за тях…“

Боряна, Googlereads 4/5
За българите като хора може да се пише много. Имаме си характерните особености. Имаме едновременно и добри, и ужасяващи качества. Изключително горд съм, че Михаил ми е сънародник. Кофтито при нас е, че не сме продаваема и толкова комерсиална нация, каквито са американци, англичани, германци… ма ние и с тях не можем да се сравняваме… ама не… всъщност можем… Българина е бил войн и
България е имала армия преди да бъде държава. Българите са толкова изключителни, колкото имат и кусури. Преди години бях чул от някого, че учени били казали, че само три народа по света могат да бъдат и им е в кръвта да бъдат войни – българи, руснаци и германци. Отплеснах се… ако бяхме малко по-продаваеми и известни по света. От това, което е направил Михаил можеше да стане холивудска мега продукция, която да се уталожи както са Рамбо и Терминатор за американския мащаб. Изключително интересна книга, която трябва да бъде прочета от всеки българин. Българите сме силни, но и не сме…
Желая на автора да е жив и здрав. Това, което е преживял до този момент е наистина красиво и истинско. Да изминеш 50 000км в Близкия Изток не е шега работа, дори за тези тъй мирни времена, в които особено в онези държави, обикновения индивид не е на особена почит.
Пламен Узунов, Goodreads 5/5

„За мен „Пиратите умират млади“ беше не просто книга. Беше пътуване. Понякога забавно, много често – опасно, но всяка „крачка“ от него си заслужаваше.“

Приключих я преди малко. И признавам, че доста се колебаех дали да пиша за нея.

Изпитвам подобни колебания винаги, след като прочета документална книга, без значение с каква тема е свързана. Защото в тези книги се говори за действителни събития и няма как просто да кажеш „хареса ми“ или „не ми хареса“. Защото то се е случило. И защото са цитирани истински истории, повечето – разказани лично от хората, които са ги преживели. И в този смисъл и думата „стил“ е условна, защото човекът говори – говори така, както чувства. Преживява отново всичко случило се. А в много случаи то е кошмарно. И невероятно – не в хубавия смисъл на думата, а в онзи, другия, който пак включва „трудно за вярване“, но защото е твърде ужасно.

Преди да прочета тази книга, не знаех кой е Михаил Кунчев. Не гледам реалити предавания и затова името му не ми беше познато. Книгата ме привлече със заглавието си и с резюмето на корицата. Наложи й се доста да почака, но най-после стигнах и до нея. Или, по-скоро, тя стигна до мен – не във физическия смисъл – в този смисъл тя отдавна беше тук – а с онова осъзнаване, че точно в този момент не ми се чете художествена литература, че искам нещо, което ще ме държи в напрежение не с някакви измислени ситуации, а с истински събития. И го получих.

Защото Михаил Кунчев пътува до места, където малцина смелчаци биха посмели да пристъпят, попада в ситуации, дори представата за които ни кара да потръпваме, среща се с хора, които „крещят в лицето на смъртта“. И не спестява нищо от описанията на подобни пътувания и срещи. Описва ги в целия им ужас, в цялата им – понякога – тъга; показва не бляскавото и героично лице на войната, а другото – кървавото и мръсното. Не просто ни го показва – разказва ни го. Чрез историите на Таз и Там, чрез „Наемниците на Багдад“, чрез „разстреляните пътни знаци“. Трогна ме историята на Калифа и мисля, че тя ще е едно от нещата в тази книга, които ще запомня задълго.

Вероятно заради темите в нея мнозина биха казали, че „Пиратите умират млади“ е „мъжка“ книга. Може и така да е, макар да не обичам това разделение на „мъжки“ и „женски“ книги. Защото за мен това е преди всичко книга за човешкото у нас и за силата на духа. Книга за това, че винаги може да се намери нещо, което да се превърне в обединяваща сила – както се случва с бразилското жиу-жицу. Книга за онези „луди глави“, които поемат безумни рискове в името на някаква цел, но в същото време са убедени, че ще доживеят да се върнат и да разкажат за постигнато.

За мен „Пиратите умират млади“ беше не просто книга. Беше пътуване. Понякога забавно, много често – опасно, но всяка „крачка“ от него си заслужаваше. Радвам се, че прочетох тази книга.

Деница Райкова, преводач, Goodreads 5/5